Шишманов е роден през 1880 година в ахъчелебийското село Карлуково, където завършва основното си образование, но по-късно отива да учи в Чепеларе, където участва в четата на Вълчо Сарафов и активно участва в дейността на Върхоният македоно-одрински комитет. Произхожда от видния род Шишмановци. Той е знаменосец на околийската чета на ВМОРО по време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Племенник е на войводата на четата, Пею Шишманов. На 14 май 1904 година четата води сражение в местността Синура над Карлуково, където Шишманов е ранен и се самоубива (с крак натиска спусъка на пушката си и се прострелва, за да не бъде разпознат). Трупът на Шишманов е докаран за разпознаване в родното му село. Има разпореждане, ако бъде установено, че е местен, в селото да започнат масови арести. В тази връзка майката на мъртвия четник отказва да го идентифицира. На другия ден трупът е погребан без свещеник. (Wikipedia).
Неговото име носи комунистическият смолянски партизански отряд „Колю Шишманов“ по време на Втората световна война.
Присъдата е била ясна! Ако село е дало комита, то бива опожарено, сравнено със земята. Цялото население на село Славяново е било длъжно да мине покрай него, за да го разпознае. Дори майката “не го припознала” за да не предаде четата. Яна Шишманова три пъти отговорила “Не е тукашен”. Така сторили и всички останали жители. Иеннно селото е известно с това, че не е допуснало нито едно предателство!
