наборна военна служба

Снимка: Стокова борса за снимки www.PublicPhotos.org

Здравейте,

Днес ще изкажа своето мнение по отношение на наборната военна служба и предимно ще опиша плюсовете на нея.

Ще започна с това, че си признавам, че съм бил войник! Не само съм бил войник, но съм бил на 400-500 км. от родното ми място. Първо в  гр. Белене, после в гр. Сливен.

Вярно е, по това време, както и преди това, моите набори, я чрез връзки, я чрез хитрости – ужким са болни, я чрез вратички, заобикаляха “системата” и биваха освобождавани от наборна служба или биваха препращани в поделение, намиращо се в техния квартал, но …, аз не съжалявам. Нещо повече, считам, че казармата ми помогна много  по отношение на това да бъда силен характер, да се справям с трудности, да продължавам напред, въпреки редицата трудни моменти, които съм имал, както и които предстоят…

И така. Защо споделям лични моменти, защото вярвам, че много хора, които не са били в казарма, са притеснени, че може “да ги привикат”…

Ако четете и сте от тези, които не сте били – то мога да Ви кажа “СПОКОЙНО”. Няма нищо страшно.

Аз се уволних с титлата Ефрейтор. По време на деветмесечната служба съм се прибирал твърде малко в Благоевград. Нямах гадже, което да мисля, гонках мацки в Сливен. В Белене нямаше мацки.

Спомням си, че често излизах градски отпуки и си джитках в интернет клубове, предимно в mIRC.

Беше забавно.

В казармата – спомням си дисциплината, спорта, футболните мачове, все пак и днес активно спортувам.

Тогава пушех. Пушех цигари … СРЕДЕЦ УТРА 🙂 Не знам дали ги има днес.

Помня също така, че в казармата бяхме три основни етноса – роми, турци и българи, и на местата, където бях, съотношението беше грубо 33/33/33 – странна работа 🙂

Сигурно ще питате… разбирахте ли се, имаше ли етническа нетолерантност, проблеми, побоища, тероризъм и т.н.т?

Е, не – признавам си, че всичко беше окей, даже учудващо турският етнос и ромите и … пумаците, ако щете, всички се разбираха доста добре с нас, чистокръвните (замисляйки се за 500-те години турско робство, не знам колко сме чистокръви българи и ние, но да приемем, че сме)…

И така, ще си позволя да споделя историята, която остана в дългосрочната ми памет и често я споделям с приятели…

Бях командир на рота и трябваше да обучавам моята рота за клетва. Маршируване, отдаване на чест, УРАА и други подобни.

Пред мен стояха 100 (стотина мъже), разделени на 10 редици и 10 колони. Аз трябваше да им дам командата … Здравейте войници, поздравявам Ви по случай … нещо си… и те трябваше да извикат три пъти урааа… Много дълги УРААА.

И така, седя си аз пред  тези 100 войника и давам команда… КАТО СЕ ОТВОРИХА ЕДНИ УСТИ … кой със златни зъби, кой без зъби, кой със сребърни… Беше слънчев ден, слънчевите лъчи отразяваха блясъкът от тях и просто бе невероятно. Признавам си, че не се сдържах, обърнах се с гръб към тях и се усмихнах …

Имаше и гадни моменти, например – момент, в който бяхме на обучение – примерно обучение от 4 часа.

Там нямаше междучасия на 45 или 60 минути. 4 часа тактическо обучение, без напускане на стаята. Ходи ти се до тоалетна – няма мърдане, та подобни спомени имам, че в този аспект бе доста сериозна дисциплината.

В обобщение на написаното, става ми тъжно, като няма родна казарма и като знам, че днес поговорката: Мъжът става мъж, когато премине казарма, а жената – жена, когато роди, някак не е  пълна.

Съвет към Вас, читатели, които се тревожите, че може да се наложи да посетите наборна военна служба: Не се тревожете, ще Ви хареса, ще намерите истински приятели, ще се научите да стреляте с автомат.

По отношение на моята служба – бях сапьор  и много ме радваше да вривявам. Още малко спомени от тактическата подготовка в полето… Никога няма да забравя, ходейки в строй, при команда: Нападение отгоре, как всички лягахме с наперчени автомати нагоре, да дебнем враговете, а в същото време си полягахме и почивахме от многото километри поход.

Друг спомен – помня, че отсичахме дървеата с детониращ шнур. Весело беше. Най-весело ми беше, когато вривихме противотанкова мина в полето. Отцеплението ни бе няколко километра. Кратерът, който направи след взрива, бе …

като основи на жилищен комплекс, състоящ се от десетина сгради.

Хайде стига ви толкова разкази от казармата, очаквам и Вие да споделите интересни моменти от Вашата служба.

За финал, вчера видях по улицата момче, което бе облечено с женски обувки, бе с женска прическа, с женски панталони. Прииска ми се да го ударя по врата, но се сдържах. Разумът ми надделя. Е, причина, поради която трябва да има казарма …. причините са много, вие си ги знаете.

 

 

Добави мнение по тази тема

Вашето име*:

E-mail (няма да бъде видим за ботове и спамъри)*:

Адрес на сайт:

Коментар:

Blue Captcha Image
Refresh

*

CommentLuv badge