tv  zombiДнес съм весел! Видях случайно в профилът на Деси Бошнакова една страхотна мисъл, която гласи: Гледайте телевизия за да не знаете нищо и отново ме кара да напиша два – три реда коментар по този повод.

Надявам се, че ще изразите и Вие, читателите на блогчето ми, своето мнение…
Та, как да гледаш телевизия, при положение, че мозъците биват изпилвани на максимум…

Телевизиите са в ръцете на тези, които ни управляват (как точно са попаднали е друга тема), ще загатна – попаднали са в техни ръце с наши пари ;), та те държат телевизията…

Вярно е, ПР специалистите на властимащите са със старомодни разбирания … Преди пет – шест години бе актуално, ако имаш МАС МЕДИЯ – имаш политическа власт, но дали това е така и днес? При положение, че от пет години аз не гледам телевизия? Само някой онлайн предавания на Нешънъл Джиографик, но май и този канал или подразделението му в България е попаднало в неточните ръце …?

Е, ще завърша написаното с … Гледайте телевизия за да не знаете нищо …

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (2 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: +2 (from 2 votes)

nujni-ste-jiviМедиите масово взимат снимки от социалните мрежи  и си правят материалите, а това редно ли е? Това е моят въпрос…, като той е по-скоро риторичен…

И така, скъпи приятели … Днес направих проверка в медиите, като повод на проверката ми бе възмущението на хиляди хора, изразяващо се чрез негативни коментари, по отношение на това, че се ползват материали от лични профили за масовата аудитория. И да не бъда досаден ще карам по същество….

За мен е долно и отвратително медии да взимат снимки на хора, особено когато хора ни напускат от този свят, от техните профили в социалните мрежи (предимно Facebook). Какво правят “журналистите” в момент, в който стане трагедия и се появи информация за лицата – техните имена? Почва едно ровене в социалните им профили. Злобно, долно, нагло и отвратително…

Е, скъпи приятели, журналисти, не забравяйте, че подобни долни постъпки не биват подминавани от Природата.

Тъжно, евтино, долно … не го правете!

Е, за да бъда още по-точен, ще кажа, че повод за написването на това мое възмущение е трагичния случай в Яхиново, където пет млади живота “отлетяха” от нашата Земя.

Точно тогава журналистите се активизираха и натрупаха много … не знам и аз какво …,

Ще завърша написаното със следното послание

Предай нататък! Запали свещ за българите – за живите и загиналите при катастрофи
“Нужни сте ни живи” е мотото на кампания, започната от български медии. Запалете свещ – по една за живите и за умрелите и така да покажем национална съпричастност към жертвите на безразсъдното поведение на пътя.

Продължава тук:  http://www.blagoevgrad.eu/nujni_ste_jivi.html

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (2 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: +1 (from 1 vote)

Днес отново се завръщаме към онова време, когато само една крачка разделя робството от свободата. В онова време на тирания и варварство народът български оцелявал пет века. Пет века робска битка за насъщния, под вечния страх, че всеки ден е може би последен. Пет века все тая злокобна песен – дрънчене на окови по робските тържища, писъци на деца, изтръгнати от майчина гръд, ридания над синовни гробове. Пет века натиск да се размие кръвта в чужди вени. Пет века без църква, но с вяра. Пет века без държавност, но с духовност. Пет века до славното време на Април 1876-та. Тогава едни обикновени човеци, с титанично достойнство и чутовна вяра, дръзнаха да се бунтуват. Те не искаха да оцеляват, те искаха да живеят. Избраха да не бъдат жертви, а да пишат история. Избраха да пишат историята на своя народ, на своята държава. И знаеха, че затова трябва да се мре. Затова до свещеното човешко слово „свобода“ прибавиха клетвеното „или смърт“. Оставиха кървави следи по улици и църкви, за да чуе света, че има на Балканите един горд и жилав народ, който не чака свободата си даром. В нашия край, в нашия говор, в нашата родова памет нямаме синоним за турското робство. И тук днес под този хълм – жертвеник, под кръста на църквата „Свето Въведение Богородично“ искам ясно и категорично да заявя – всяка подмяна на историческите факти, всички понятия като „съвместно съществуване“, „владичество“ или „присъствие“, са поругаване на паметта на дедите ни и обида за нас потомците. Не може и не бива историята да бъде заложник на политиката. Опитите да се пренапише тя, да се променят събития, да се преиначават факти, за нас носят клеймото на национално предателство. Ние, панагюрци, не вярваме на авторите и приносителите на тези уж дипломатични понятия. Ние вярваме на онова „Свобода или смърт“ върху знамето на Райна Княгиня, вярваме в прокламацията на оборищенските делегати. Вярваме на песните на Чинтулов и Стамболов, на огнените думи на Ботев, в словата на Левски. За нас достоверни са записките на Захари Стоянов, онези „Писма от Ада“ на Макгахан, които разтърсиха цяла Европа, докладът на Юджийн Скайлер и Гладстоновите „Уроци по клане“ и „Ужасите в България“. Тук, за нас робството е „робство“, въстанието е „въстание“, кланетата – „кланета“. А жертвите – „герои и мъченици“ за Вяра, за България, за Свободата. Те никога няма да бъдат забравени. Защото ние помним и знаем, че нашето Днес е изстрадано, измито с робски сълзи, с реки от българска кръв. И днес, уважаеми дами и господа, От този висок връх на българската история, трябва най-напред да погледнем към себе си. Да си зададем въпроса – дадохме ли всичко от себе си за днешната си свобода? И дали ценим тази свобода? Днес, когато свои се изправяме с гняв едни срещу други, когато се делим на „ти” и „аз”, на „тези“ и „онези”, не забравихме ли тяхното „ние”? Онзи Април ни научи, че когато сме единни, само тогава сме силни. Той показа как гласът ни се чува и преминава границите на империи и континенти тогава, когато идва от дъното на българската ни душа. Как Бог ни обича, когато сме готови да принесем в жертва на свободата себе си, родителите си, децата си… И днес, от разстоянието на 139 години, все така силно и истинно и толкова близо отеква възванието на оборищенци: „Българино, покажи, че си жив, докажи, че цениш свободата си!“ Защото днес от нас не се иска да умрем достойно за България, а да живеем достойно за нея! Да живее Панагюрище!

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (1 vote cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)